съвместяло

Речник на българския език

1. съвместяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвместяло е производна форма на съвместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвместяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съвместяло е производна форма на съвместя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).