съвместило си

Речник на българския език

1. съвместило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвместило си е производна форма на съвместя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвместило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвместило си е производна форма на съвместя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).