дру̀жен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
дру̀жна, дру̀жно, мн. дру̀жни, прил.
1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна компания.
2. Който се извършва, протича едновременно, съвместно; колективен. Дружен смях.
1. Който се характеризира с единодушие и взаимно съгласие; задружен, единен. Дружен клас. Дружна компания.
2. Който се извършва, протича едновременно, съвместно; колективен. Дружен смях.
Грешни изписвания (1)
- дружин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | дру-жен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | друж-ния | ||
| пълен член | друж-ни-ят | ||
| ж. р. | друж-на | ||
| членувано | друж-на-та | ||
| ср. р. | друж-но | ||
| членувано | друж-но-то | ||
| мн. ч. | друж-ни | ||
| членувано | друж-ни-те | ||