дружба

Речник на българския език

1. дру̀жба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Близки отношения, които се основават на взаимно доверие, разбиране, преданост един на друг, общи интереси и др.; приятелство.
2. Разг. Любов.



мн. дру̀жби, ж. Местна земеделска организация.

Грешни изписвания (1)

  • дружбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. друж-ба
членувано друж-ба-та
мн.ч. друж-би
членувано друж-би-те
звателна форма

2. Дру̀жба географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Дружбъ