единение

Речник на българския език

единѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Единство, сплотеност.
2. Уединение, усамотеност. В единение.

Грешни изписвания (3)

  • еденение
  • иденение
  • идинение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еди-не-ние
членувано еди-не-ни-е-то
мн.ч. еди-не-ния
членувано еди-не-ни-я-та