единство

Речник на българския език

едѝнство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Общност, пълно сходство. Единство на възгледите.
2. Цялостност, сплотеност. Стилно единство. Живеем в единство.
3. Взаимозависимост, взаимна връзка и обусловеност. Единство на теорията и практиката.

Грешни изписвания (3)

  • единству
  • идинство
  • идинству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. един-с-т-во
членувано един-с-т-во-то
мн.ч. един-с-т-ва
членувано един-с-т-ва-та