цялост

Речник на българския език

ця̀лост съществително име, женски род (тип 52) редактиране

Значение

целостта̀, мн. ця̀лости, ж.
1. Качество на цял; единност.
2. Нещо, което представлява неделимо единство. Сградите в селото образуват архитектурна цялост. Териториална цялост.

Грешни изписвания (3)

  • цялуст
  • цялос
  • цялус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ця-лост
членувано це-лост-та
мн.ч. ця-лос-ти
членувано ця-лос-ти-те
звателна форма