съвкупност

Речник на българския език

съвку̀пност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • савкупност
  • савкупнуст
  • сафкупност
  • сафкупнуст
  • съвкупнуст
  • съфкупност
  • съфкупнуст
  • савкупнос
  • савкупнус
  • сафкупнос
  • сафкупнус
  • съвкупнос
  • съвкупнус
  • съфкупнос
  • съфкупнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-куп-ност
членувано съв-куп-ност-та
мн.ч. съв-куп-нос-ти
членувано съв-куп-нос-ти-те
звателна форма