интегралност

Речник на българския език

интегралност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • интегралнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тег-рал-ност
членувано ин-тег-рал-ност-та
мн.ч. ин-тег-рал-нос-ти
членувано ин-тег-рал-нос-ти-те
звателна форма