съгласие

Речник на българския език

съгла̀сие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съгла̀сия, ср.
1. Утвърдителен отговор. Искам съгласието ти. Мълчанието е знак за съгласие.
2. Споразумение, единомислие, обща гледна точка. Двете страни стигнаха до съгласие. По взаимно съгласие.
3. Приятелски отношения, разбирателство. В семейството им няма съгласие.
В съгласие с. — Според, в съответствие с.

Грешни изписвания (1)

  • сагласие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съг-ла-сие
членувано съг-ла-си-е-то
мн.ч. съг-ла-сия
членувано съг-ла-си-я-та