договор

Речник на българския език

до̀говор — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. до̀говори, (два) до̀говора, м. Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения. Договор за покупко-продажба. Международен договор.
прил. до̀говорен, до̀говорна, до̀говорно, мн. до̀говорни. Договорно условие.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • договур
  • догувор
  • догувур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-го-вор
непълен член до-го-во-ра
пълен член до-го-во-рът
мн.ч. до-го-во-ри
членувано до-го-во-ри-те
бройна форма до-го-во-ра
звателна форма —

Връзки