трактат

Речник на българския език

тракта̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тракта̀ти, (два) тракта̀та, м.
1. Спец. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос.
2. Остар. Вид международен договор.

Грешни изписвания (1)

  • тръктат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трак-тат
непълен член трак-та-та
пълен член трак-та-тът
мн.ч. трак-та-ти
членувано трак-та-ти-те
бройна форма трак-та-та
звателна форма