усло̀вие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. усло̀вия, ср.
1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа.
2. Изискване, уговорено обстоятелство при договаряне. Изложих писмено условията си за общата работа.
3. Обстоятелства на живот, работа; обстановка, конюнктура. Работя при трудни условия. Икономическите условия в държавата.
4. Обикн. мн. Обстоятелства, факти, от които се изхожда. Условия на математическа задача.
• При условие че. — Като съюз. Ако.
• В условията на. — При дадените обстоятелства.
1. Обстоятелство, от което зависи нещо. Ще дойда при условие, че не вали. Дъждът е необходимо условие за растежа.
2. Изискване, уговорено обстоятелство при договаряне. Изложих писмено условията си за общата работа.
3. Обстоятелства на живот, работа; обстановка, конюнктура. Работя при трудни условия. Икономическите условия в държавата.
4. Обикн. мн. Обстоятелства, факти, от които се изхожда. Условия на математическа задача.
• При условие че. — Като съюз. Ако.
• В условията на. — При дадените обстоятелства.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- ословие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ус-ло-вие | |
|---|---|---|
| членувано | ус-ло-ви-е-то | |
| мн.ч. | ус-ло-вия | |
| членувано | ус-ло-ви-я-та |