обстановка

Речник на българския език

обстано̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Мебели, покъщнина, обзавеждане на помещение, в което се живее или работи.
2. Обстоятелства, условия, положение, при които съществува или се проявява нещо. Военна обстановка. Празнична обстановка. В обстановка на страх.

Грешни изписвания (15)

  • обстановкъ
  • обстанофка
  • обстанофкъ
  • обстъновка
  • обстъновкъ
  • обстънофка
  • обстънофкъ
  • убстановка
  • убстановкъ
  • убстанофка
  • убстанофкъ
  • убстъновка
  • убстъновкъ
  • убстънофка
  • убстънофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-с-та-нов-ка
членувано об-с-та-нов-ка-та
мн.ч. об-с-та-нов-ки
членувано об-с-та-нов-ки-те
звателна форма