покъщнина

Речник на българския език

покъ̀щнина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи.

Грешни изписвания (15)

  • покъштнена
  • покъштненъ
  • покъштнина
  • покъштнинъ
  • покъщнена
  • покъщненъ
  • покъщнинъ
  • пукъштнена
  • пукъштненъ
  • пукъштнина
  • пукъштнинъ
  • пукъщнена
  • пукъщненъ
  • пукъщнина
  • пукъщнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-къщ-ни-на
членувано по-къщ-ни-на-та
мн.ч. по-къщ-ни-ни
членувано по-къщ-ни-ни-те
звателна форма