гледка

Речник на българския език

1. глѐдка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. глѐдки, ж.
1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има оттук!
2. Видът, особеностите на това, което гледаме, което привлича погледа. Виж ги как се борят, каква гледка са тези котенца.

Грешни изписвания (3)

  • гледкъ
  • глетка
  • глеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глед-ка
членувано глед-ка-та
мн.ч. глед-ки
членувано глед-ки-те
звателна форма

2. Глѐдка географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Гледкъ
  • Глетка
  • Глеткъ

3. гледка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гледка е производна форма на гледкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. гледка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гледка е производна форма на гледкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. гледка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гледка е производна форма на гледкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).