разположѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. разположения, ср.
1. Мястото, където се намират сграда, постройка, стая и др. по отношение на други. Южно разположение. Хубаво разположение на стаите.
2. Власт, която се дава на някого, да се разпорежда временно с чужда собственост. Слугите са на твое разположение.
3. Разпределение на войскова част по позиции.
4. Настроение, душевно състояние.
5. Добро отношение, симпатия към някого.
• Имам на разположение. — Разполагам.
• На разположение съм. — Готов съм да помогна, да услужа.
1. Мястото, където се намират сграда, постройка, стая и др. по отношение на други. Южно разположение. Хубаво разположение на стаите.
2. Власт, която се дава на някого, да се разпорежда временно с чужда собственост. Слугите са на твое разположение.
3. Разпределение на войскова част по позиции.
4. Настроение, душевно състояние.
5. Добро отношение, симпатия към някого.
• Имам на разположение. — Разполагам.
• На разположение съм. — Готов съм да помогна, да услужа.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- разполужение
- разпуложение
- разпулужение
- ръзположение
- ръзполужение
- ръзпуложение
- ръзпулужение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-по-ло-же-ние | |
|---|---|---|
| членувано | раз-по-ло-же-ни-е-то | |
| мн.ч. | раз-по-ло-же-ния | |
| членувано | раз-по-ло-же-ни-я-та |