строй

Речник на българския език

1. строй съществително име, мъжки род (тип 28) редактиране

Значение

стро̀ят, стро̀я, мн. стро̀еве, (два) стро̀я, м.
1. Начин на строяване, обикн. на войници. Параден строй. Походен строй.
2. Редица от хора; войскова част на редици, разположени по строго определен начин. Поздравявам строя. Рапортувам пред строя.
3. Съставът на действащите войски. Той се уволни и излезе от строя.
4. Обществена система за управление; начин на управление, устройство. Феодален строй.
Влизам в строя. — Започвам да действам.
Излизам от строя. — Преставам да действам; развалям се, повреждам се.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. строй
непълен член строя
пълен член стро-ят
мн.ч. стро-е-ве
членувано стро-е-ве-те
бройна форма строя
звателна форма

2. строй — повелително наклонение, ед. ч.

строй е производна форма на строя (повелително наклонение, ед. ч.).