управление

Речник на българския език

управлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. управлѐния,с р.
1. Само ед. Управляване. Управлението на голямо предприятие изисква много сили. Управлението е сложен процес. Местно управление. Управлението на кола изисква умения. Поемам управлението. Приемам управлението.
2. Прен. Институцията на ръководене. Управлението се състои от двама души. Управлението се помещава на втория етаж.
3. Прен. Сградата, в която се помещава ръководна институция. Управлението на предприятието е в центъра на града.
прил. управлѐнски, упрвалѐнска, управлѐнско, мн. управлѐнски. Управленски функции.

Грешни изписвания (3)

  • оправление
  • опръвление
  • упръвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-рав-ле-ние
членувано уп-рав-ле-ни-е-то
мн.ч. уп-рав-ле-ния
членувано уп-рав-ле-ни-я-та