власт

Речник на българския език

власт съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

властта̀, мн. вла̀сти, ж.
1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля. Дадохме му голяма власт.
2. Държавно управление и неговите органи. Идвам на власт. Местните власти. Предадохме го на властите.
3. Само ед. Силно влияние, въздействие. Във властта на порока.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. власт
членувано власт-та
мн.ч. влас-ти
членувано влас-ти-те
звателна форма