компетѐнция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. компетѐнции, ж.
1. Спец. В правото — пълномощия, предоставени на служебно лице или на държавна институция от закон или устав. Имам компетенции. Въпросът не е от моите компетенции.
2. Знания, осведоменост в някоя област.
1. Спец. В правото — пълномощия, предоставени на служебно лице или на държавна институция от закон или устав. Имам компетенции. Въпросът не е от моите компетенции.
2. Знания, осведоменост в някоя област.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- компетенцеа
- компетенцеъ
- компетенцея
- компетенциа
- компетенциъ
- компитенцеа
- компитенцеъ
- компитенцея
- компитенциа
- компитенциъ
- компитенция
- кумпетенцеа
- кумпетенцеъ
- кумпетенцея
- кумпетенциа
- кумпетенциъ
- кумпетенция
- кумпитенцеа
- кумпитенцеъ
- кумпитенцея
- кумпитенциа
- кумпитенциъ
- кумпитенция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ком-пе-тен-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ком-пе-тен-ци-я-та | |
| мн.ч. | ком-пе-тен-ции | |
| членувано | ком-пе-тен-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |