длъжност

Речник на българския език

длъ̀жност — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

длъжността̀, мн. длъ̀жности, ж. Служебно положение, свързано с изпълнение на определени задължения срещу парично възнаграждение, или степен в положението на военни и други служители.
прил. длъ̀жностен, длъ̀жностна, длъ̀жностно, мн. длъ̀жностни.
• Длъжностно лице. — Служител, който притежава правото да извършва някакви официални дейности, свързани с правоотношения.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • длъжнуст
  • длъжнос
  • длъжнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. длъж-ност
членувано длъж-ност-та
мн.ч. длъж-нос-ти
членувано длъж-нос-ти-те
звателна форма —

Връзки