назначение

Речник на българския език

назначѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. назначѐния, ср.
1. Заповед за назначаване на някаква служба.
2. Предназначение, сфера на употреба. Високо назначение на литературата.

Грешни изписвания (3)

  • назнъчение
  • нъзначение
  • нъзнъчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наз-на-че-ние
членувано наз-на-че-ни-е-то
мн.ч. наз-на-че-ния
членувано наз-на-че-ни-я-та