предопределение

Речник на българския език

предопределѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Това, което е предварително определено от висши сили да стане в живота на един човек.

Грешни изписвания (15)

  • предопредиление
  • предоприделение
  • предопридиление
  • предупределение
  • предупредиление
  • предуприделение
  • предупридиление
  • придопределение
  • придопредиление
  • придоприделение
  • придопридиление
  • придупределение
  • придупредиление
  • придуприделение
  • придупридиление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-доп-ре-де-ле-ние
членувано пре-доп-ре-де-ле-ни-е-то
мн.ч. пре-доп-ре-де-ле-ния
членувано пре-доп-ре-де-ле-ни-я-та