орис

Речник на българския език

о̀рис — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ориста̀, само ед.,ж. Съдба, предопределение. Тежка орис.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • орес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. орис
членувано орис-та
мн.ч. ори-си
членувано ори-си-те
звателна форма —

Връзки