качество

Речник на българския език

ка̀чество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. ка̀чества, ср.
1. Свойство, признак, който отделя една същност от друга. Качества на характера. Качеството на водата в язовира.
2. Само ед. Степен на съответствие на предмета на това, което трябва да бъде. Обувките са с високо качество. Качество на телевизор. Качество на сирене. Високо качество. Ниско качество. Първо качество.

Грешни изписвания (3)

  • качеству
  • качиство
  • качиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-чес-т-во
членувано ка-чес-т-во-то
мн.ч. ка-чес-т-ва
членувано ка-чес-т-ва-та