свойство

Речник на българския език

сво̀йство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. свойства, ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата.

Грешни изписвания (1)

  • свойству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свойс-т-во
членувано свойс-т-во-то
мн.ч. свойс-т-ва
членувано свойс-т-ва-та