черта

1. черта̀ — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. чертѝ, ж.
1. Тясна линия, тънка следа. Успоредни черти.
2. Очертание, което дава характерен облик на нещо и го разграничава от друго. Чертата на хоризонта. Нежни черти на женско лице.
3. Граница, очертание, предел. В чертите на града.
4. Отличителна особеност, качество, признак. Положителни черти на характера.
• В общи черти. — Без подробности.
• Тегля чертата (на нещо). — Разг.
1. Приключвам с нещо.
2. Правя точна сметка.

Синоними

Грешни изписвания (3)

чертъ
чирта
чиртъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		чер-та
ед.ч.	членувано	чер-та-та
мн.ч.		чер-ти
мн.ч.	членувано	чер-ти-те
звателна форма		—

2. черта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

черта е производна форма на чертая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. черта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

черта е производна форма на чертая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).