рязка

Речник на българския език

1. ря̀зка съществително име, женски род (тип 43a) редактиране

Значение

мн. резки, ж.
1. Дълга правилна следа, направена с остър предмет върху гладка повърхност; черта. Тая рязка отбелязва един ден.
2. Разг. Бръчка.

Грешни изписвания (1)

  • рязкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ряз-ка
членувано ряз-ка-та
мн.ч. рез-ки
членувано рез-ки-те
звателна форма

2. рязка — ж. р.

рязка е производна форма на рязък (ж. р.).