цепка

Речник на българския език

цѐпка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. цѐпки, ж.
1. Разцепено място на дреха или тъкан.
2. Незашито място в долната част на горна дреха; шлиц. Пола със странична цепка.
3. Специален отвор в предната част на панталон.
4. Тесен отвор; пролука, цепнатина.

Грешни изписвания (1)

  • цепкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цеп-ка
членувано цеп-ка-та
мн.ч. цеп-ки
членувано цеп-ки-те
звателна форма