разрез

Речник на българския език

ра̀зрез съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и разрез, мн. разрези и разрези, (два) разреза и разреза, м.
1. Равнина, плоскост, през която е разрязан един предмет. Разрез на сърце.
2. Продълговат и тесен отвор, получен при разрязване; прорез. Разрез при операция.
В разрез с нещо. — В пълно противоречие с нещо.

Грешни изписвания (2)

  • разрес
  • разрис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-рез
непълен член раз-ре-за
пълен член раз-ре-зът
мн.ч. раз-ре-зи
членувано раз-ре-зи-те
бройна форма раз-ре-за
звателна форма