рана

Речник на българския език

ра̀на — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рани, ж.
1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва. Дълбока рана.
2. Прен. Душевна болка, мъка, страдание. Рана ме гори отвътре.
• Поставям/слагам пръст в раната. — Засягам някого на най-болезненото място.
• Развреждам/чопля раната. — Припомням на някого нещо болезнено за него.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-на
членувано ра-на-та
мн.ч. ра-ни
членувано ра-ни-те
звателна форма —

Връзки