рани

Речник на българския език

1. Ра̀ни географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Ране

2. рани — мн. ч.

рани е производна форма на рана (мн. ч.).

3. рани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

рани е производна форма на раня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. рани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

рани е производна форма на раня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. рани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

рани е производна форма на раня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. рани — повелително наклонение, ед. ч.

рани е производна форма на раня (повелително наклонение, ед. ч.).