дупка

Речник на българския език

ду̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ду̀пки, ж.
1. Пробит или разкъсан отвор в нещо. Дупка на роклята. Дупка в стената. Дупка на шише.
2. Издълбана вдлъбнатина с овална форма и определена дълбочина в земята или в твърд предмет. Копая дупки. Миша дупка. Дупка в дървото.
3. Прен. Разг. Пренебр. Тясно жилищно помещение.
4. Прен. Жарг. Промеждутък между учебни часове; прозорец.
Миша дупка. — Скрито, потайно място; скривалище.
До дупка.Разг. Докрай.
Дупка в морето.Разг. Ирон. Нещо безсмислено, т. е. нищо.
Имам дупки за запушване.Разг. Имам неотложни разходи (обикн. в домакинството).
Девета дупка на кавала. — Човек без съществена роля, от когото почти нищо не зависи.

Грешни изписвания (1)

  • дупкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуп-ка
членувано дуп-ка-та
мн.ч. дуп-ки
членувано дуп-ки-те
звателна форма