леговище

Речник на българския език

лего̀вище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. лего̀вища, ср.
1. Дупка, място, където спи и живее животно. Откривам леговището на лисицата.
2. Прен. Примитивно направено място за спане. Правя си леговище в гората. Имам тайно леговище на тавана.
3. Прен. Ирон. Жилище. Елате да пийнем нещо в моето леговище.

Грешни изписвания (15)

  • леговеште
  • леговешти
  • леговеще
  • леговещи
  • леговиште
  • леговишти
  • леговищи
  • лиговеште
  • лиговешти
  • лиговеще
  • лиговещи
  • лиговиште
  • лиговишти
  • лиговище
  • лиговищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-го-ви-ще
членувано ле-го-ви-ще-то
мн.ч. ле-го-ви-ща
членувано ле-го-ви-ща-та