бърлога

Речник на българския език

бърло̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бърло̀ги, ж.
1. Леговище на диво животно.
2. Прен. Разг. Пренебр. или ирон. Неугледно, неподредено жилище, квартира.

Грешни изписвания (3)

  • барлога
  • барлогъ
  • бърлогъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бър-ло-га
членувано бър-ло-га-та
мн.ч. бър-ло-ги
членувано бър-ло-ги-те
звателна форма