приют

Речник на българския език

прию̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. приюти, (два) приюта, м.
1. Място, където се приютяват бездомни, обикн. деца и старци; общежитие. Старчески приют.
2. Прен. Подслон.

Грешни изписвания (1)

  • преют

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ют
непълен член при-ю-та
пълен член при-ю-тът
мн.ч. при-ю-ти
членувано при-ю-ти-те
бройна форма при-ю-та
звателна форма