укритие

Речник на българския език

укрѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. укрѝтия, ср. Съоръжение или място, което служи за укриване. Оградата ми служи за укритие. Строя укрития. Противоатомни укрития.

Грешни изписвания (1)

  • окритие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ук-ри-тие
членувано ук-ри-ти-е-то
мн.ч. ук-ри-тия
членувано ук-ри-ти-я-та