навес

Речник на българския език

на̀вес съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀веси, (два) на̀веса, м. Покрив върху различни подпори за защита при лошо време; заслон, сушина, сайвант. Заваля дъжд и те се скриха под навеса.

Грешни изписвания (1)

  • навис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-вес
непълен член на-ве-са
пълен член на-ве-сът
мн.ч. на-ве-си
членувано на-ве-си-те
бройна форма на-ве-са
звателна форма