будка

Речник на българския език

бу̀дка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀дки, ж.
1. Павилион или малко помещение за продажба на вестници, книги, дребни стоки.
2. Малка постройка за подслон на дежурен служещ (полицай, войник и др.).

Грешни изписвания (3)

  • будкъ
  • бутка
  • буткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. буд-ка
членувано буд-ка-та
мн.ч. буд-ки
членувано буд-ки-те
звателна форма