почивка

Речник на българския език

почѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. почѝвки, ж.
1. Почиване. Искам да спрем за почивка.
2. Неработно време. Обедна почивка.
3. Курорт. Отивам на почивка.

Грешни изписвания (7)

  • почивкъ
  • почифка
  • почифкъ
  • пучивка
  • пучивкъ
  • пучифка
  • пучифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-чив-ка
членувано по-чив-ка-та
мн.ч. по-чив-ки
членувано по-чив-ки-те
звателна форма