отмора

Речник на българския език

отмо̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Почивка, отдих. Кът за отмора.

Грешни изписвания (3)

  • отморъ
  • утмора
  • утморъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-мо-ра
членувано от-мо-ра-та
мн.ч. от-мо-ри
членувано от-мо-ри-те
звателна форма