покой

Речник на българския език

поко̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

поко̀ят, поко̀я, само ед., м.
1. Спокойствие, тишина.
2. Спец. Във физиката — неподвижност. Тялото се намира в покой.

Грешни изписвания (1)

  • пукой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-кой
непълен член по-коя
пълен член по-ко-ят
мн.ч. по-кои
членувано по-ко-и-те
бройна форма по-коя
звателна форма