затѝшие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на вятъра. През нощта имаше затишие на боевете.
• Затишие пред буря. — Затихване, когато се очаква нещо да избухне, да се разрази.
1. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на вятъра. През нощта имаше затишие на боевете.
• Затишие пред буря. — Затихване, когато се очаква нещо да избухне, да се разрази.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- зътишие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-ти-шие | |
|---|---|---|
| членувано | за-ти-ши-е-то | |
| мн.ч. | за-ти-шия | |
| членувано | за-ти-ши-я-та |