глухота

Речник на българския език

глухота̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Пълна или частична загуба на слуха.
2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • глохота
  • глохотъ
  • глохута
  • глохутъ
  • глухотъ
  • глухута
  • глухутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-хо-та
членувано глу-хо-та-та
мн.ч. глу-хо-ти
членувано глу-хо-ти-те
звателна форма —

Връзки