успокоение

Речник на българския език

успокоѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оспокоение
  • оспокуение
  • оспукоение
  • оспукуение
  • успокуение
  • успукоение
  • успукуение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-по-ко-е-ние
членувано ус-по-ко-е-ни-е-то
мн.ч. ус-по-ко-е-ния
членувано ус-по-ко-е-ни-я-та