равновѐсие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Състояние на покой на едно тяло като резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки сили.
2. Прен. Устойчиво положение; устойчивост. Губя равновесие.
3. Прен. Покой, спокойствие. Душевно равновесие.
1. Състояние на покой на едно тяло като резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки сили.
2. Прен. Устойчиво положение; устойчивост. Губя равновесие.
3. Прен. Покой, спокойствие. Душевно равновесие.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- равнувесие
- ръвновесие
- ръвнувесие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | рав-но-ве-сие | |
|---|---|---|
| членувано | рав-но-ве-си-е-то | |
| мн.ч. | рав-но-ве-сия | |
| членувано | рав-но-ве-си-я-та |