застоялост

Речник на българския език

застоя̀лост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • застоялуст
  • застуялост
  • застуялуст
  • зъстоялост
  • зъстоялуст
  • зъстуялост
  • зъстуялуст
  • застоялос
  • застоялус
  • застуялос
  • застуялус
  • зъстоялос
  • зъстоялус
  • зъстуялос
  • зъстуялус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-то-я-лост
членувано зас-то-я-лост-та
мн.ч. зас-то-я-лос-ти
членувано зас-то-я-лос-ти-те
звателна форма