спиране

Речник на българския език

спѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спирани
  • спиръне
  • спиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спи-ра-не
членувано спи-ра-не-то
мн.ч. спи-ра-ния
членувано спи-ра-ни-я-та