изключване

Речник на българския език

изклю̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изключвъне
  • исключване
  • исключвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-к-люч-ва-не
членувано из-к-люч-ва-не-то
мн.ч. из-к-люч-ва-ния
членувано из-к-люч-ва-ни-я-та